Звън далечен, дразнеща аларма.
А рано се приспах, че нямах сили,
но утрото е сънено сега...
мързи ме, гледам си на габарити.
Кафе ми трябва, да ми влее сили!
Машината запуска "черна кръв"
и аромат разнесе се уханен.
Ще се разсънвам, утрото дойде...
За черна доза тялото ми стене!
Първа доза приемам-
едва отварям очи.
Динамото нещо не ще да зацепи.
Туп- туп и прескача ,
дано не се преумори,
че задвижва системата цяла.
Втора доза приемам-
гледам вече на къси.
И усещам живителна сила
как превзема заспалата крепост.
Нямам време!
Трета доза приемам.
Тази веч' е последна...
И системата цяла работи!
Нямам избор... Събудих се...
О, магична напитка!
Сутрин рано във нея е истината!
© Диана Бунева Всички права запазени