КАФЕ С ЧЕРЕН ПИПЕР
 

Усещане за бряг е всяка мисъл,

която ме предпазва да не сбъркам,

че някой странен и пиян орисник

постлал ми е вълшебната си кърпа.

Заблудите опитвам да подмина,

макар да са красиви и достъпни.

Аз дълго изтрезнявам – сто години!

когато във илюзии се къпя.

След всеки срив у мен е пиперливо

и във душата ми растат къпини.

Защо дошъл си, ако си отиваш?

Как притъмня във райската градина!

Не зная как да върна светлината,

щом в нея кукувица се оглежда.

Свисти в косите ми самотен вятър.

Не съществува нос Добра надежда.

П.С. Докато активирам Автори+, моля, не ме коментирайте и не ми слагайте оценки. Който има да ми каже нещо, нека го направи на лични. Не съм тук нито за оценки, нито за епистоларни излияния.

Единственият клуб, в който съм членувала навремето, беше Клубът на младия литератор в ТУ. Нито в Димчо Дебелянов, нито в някой Клуб на майсторите, никъде, което обаче не пречи на някои хора да се ровят в личния ми живот и да обсъждат неща, които нито са видели, нито могат да потвърдят. Преживявала съм го няколко пъти точно от потребители тук. Но както казах - преживява се :)

Може и да съм чешит, не оспорвам, но предпочитам да имам собствено мнение, защото ако лицемерието беше олимпийска дисциплина - рекордът отдавна е бит.