Като лавина стичат се коли,
претъпкани със пояси, хавлии.
Поток към плажа върволи
омесен с пот на мераклии.
Затлачва се брегът от хора.
Чадърите са шамандури.
Морето гълта без умора
и граждани и селяндури.
Какъв е тоз' мерак неистов
да се изпържиш като цаца?!
А после в парка многопистов
да мажеш с кремче телесата.
Опитвам се, но не разбирам
дали е някаква зараза.
Връхлита ги, а после спира
и се изнасят на талази.
Седя, кафенцето си пия,
на сянка седнал, полугол.
Не полудяваш като тия
щом в кофеина слагаш сол.