Кажи ми нещо, което не знам...
нещо, което имам нужда да чуя.
Дали този звук в гърдите е истински,
дали сърцето ми бие за теб?
Аз не знам дали копнея за теб наистина
и дали образът, който виждам пред мене, си ти.
Ти си всичко, което съм искала някога,
но и всичко, от което страхувам се днес.
Ти накара ме всяка вечер за теб да мечтая
и всяка вечер ме беше страх да заспя.
Ти беше облян в краските на нежния блян,
но щом затворех очи, аз виждах мъгли...
Душата ми празна запълни поне за мига,
този миг на заблуда не искам да спра.
Ела при мен като рицар на бял кон
и сърцето ми спаси от този затвор...
Кажи ми нещо, което имам нужда да чуя,
кажи ми, че не ме познаваш
и само сън всичко било е...
© Йоанна Недялкова Всички права запазени