Кажи ми! Кажи ми защо ме боли?
Защо с мечтите е толкова простичко,
щом са очите ни в плен на звезди?
Раче по пясъка шумоли босичко...
Кипнала пяна. Прибрежни вълни.
Вятър - коприна гали водата.
Спомен остана. Крия сълзи,
с твоето име в душата...
© Красимир Дяков Всички права запазени