Кажи ми как да нарисувам лято?
О, знам, ще ми говориш за небе,
за Слънце в снопове лъчи разлято
и за безбрежно синкаво море.
Кажи ми как да нарисувам лято?
Е, аз си знам за юлската дъга,
за птиците, забравили за ято,
поне докато дойде есента.
Кажи ми как да нарисувам лято?
Красиви слънчогледи в мараня?
Не, знам го туй – опитвах се когато
пътувах край разцъфнали поля.
Не се ли сещаш още нещо, друго –
акордите на лято в песента
на полските щурчета и светулки,
проблясващи за миг във вечерта.
Недей ми казвай, знам, ще нарисувам
една усмивка, пъстри две очи.
И зная го, защото те сънувам,
а всяка обич винаги личи!
© Данаил Таков Всички права запазени