Кажи му, Обич, че без него всичко
е пролет без ухание и цвят.
Душата е палитра без боички,
животът - стар триножник на куц крак.
А вятърът, заключен в сейф от пясък,
пищи и вие с рибешка уста,
хрилете му черти в стените драскат
и търсят брод за глътка синева.
Денят е крайна гара без усмивки,
със релси, отпътували за скрап...
Очите на нощта се стрелват ниско,
преди във кратери да просълзят... ...