Душата ти на скитница прилича,
щастлив си уж, но не е щастие това,
сърцето ледено не знае да обича,
да наранява може само за беда.
Ти идиот си, но не си признаваш,
да те обичам как ли съм могла,
плаках много, питам се защо ли?
- та ти със мен се подло подигра.
Не ще те съдя, Бог ще те накаже,
ще просиш обич, но едва ли някой
ще ти я даде - тя, любовта, е щастие,
когато даваш и обичаш от сърце. ...