В кайсиевата столица живея. 
Ракията е с дъх на абрикос. 
Вечерята ми почва само с нея, 
без никакво съмнение, въпрос...

Румънците ни имат за южняци. 
Най-северният север е печат. 
Управниците – пълни смотаняци, 
обрекли севера на мор и глад.

Дунав, под нозете ни изтича, 
но плащаме най-скъпата вода. 
Кайсиевата всеки я обича -
Силистренската мека топлина.

Кайсии на компот и на ракия, 
сушени и какви ли още не. 
Обичам да ги ям и да ги пия, 
ухаят на щастливи богове.

Обезлюдява столицата моя. 
Дървета съхнат, няма плодове. 
Започнах за кайсии да се моля, 
а само плевел почва да расте.