EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
11.04.2008 г., 11:29 ч.

Как 

  Поезия
878 0 8

Ако никога не бях живял така -

да плувам в болка, да се давя в мъка...

Как щях да знам какво е самота,

да знам последствията от една ръзлъка.

 

 

И ако не подозирах колко сила има в мен...

Как щях да стигна до отсреща, до брега,

в парещия, никога несвършващ дълъг ден.

Достатъчна е тя - една от всички, единствена сълза.

 

 

От теб отронена, но искрено поне веднъж,

да знам, че смисълът все още съществува.

Тогава всичко мое безрезервно го задръж,

стига ми, че е за тебе и си струва.

 

 

И когато съм напълно променен,

как да не поема пътя - същият и нов...

Дори да виждам разликата с поглед заслепен,

да те приема пак в сърцето си ще съм готов.

© Валентин Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??