14.12.2011 г., 14:24 ч.

Как? 

  Поезия » Гражданска
4.9 / 13
712 0 30
К А К?
Звездите заскрибуцаха по пътя.
Теглич ли скъса трудният ни ден,
или забързана накриво стъпи
мечтата от съня ни окрилен?
За гушата сме хванали съдбата,
а предвидливи вимето държат.
Готов ли е гневът ни за разплата?
Бозалите от вимето мълчат.
Каруцата ли сложихме пред коня,
или катър смени една звезда?
Днес с укор гледат старите икони, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
  • Не ме изтривай тихо в паметта си! На прага те изпращам, а си в мен... че с чувствата запалихме плътт...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...

Още произведения »