pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17169
9.09.2019 г., 7:48 ч.  

Как без своя дом остана след един пожар Мецана - 2 

  Поезия » За деца
833 7 16

Ето - връзваме кончéто.

Стигнахме до там, където

най-щастливата Мецана

кръста на Мечока хвана

и потеглиха полека

те по горската пътека.

Но зад първия завой

някой вдигна палка: Стой!

Спря ги горски катаджия.

- Искам книжка! Покажи я! -

каза Вълчо с глас висок.

Стреснат, нашият Мечок

джобовете си претърси

и виновно се навъси.

- Май забравил съм я вкъщи.

Кум Вълчан и той се смръщи.

- Може аз да съм ти кум,

но по всеки горски друм

нарушители глобявам.

Плащай, друже! Съжалявам!

- Ето този плик с малини!

Драги Вълчо, съжали ни!

Бавиш ни ти с тази среща.

Меца сложила е леща

на огнище в три гърнета,

но забравила е, клета-

огън без надзор не може!

Виж, до плач се тя тревожи!

- Мечо, не на мене тия!

Ти подкупваш катаджия!

Тук и Меца се намеси:

- Я кажи ми от къде си?

С майка ти си бяхме дружки,

черпех я със зрели крушки.

Мислеха ни за сестри.

Вълчо, стига! Я се спри!

Пускай ни да си вървиме

от пожар да се спасиме.

Но като козел през плет

две назад, една напред

сдърпаха се, закрещяха...

В миг един те дим видяха.

Откъм къщата и беше.

Там пожар голям гореше.

Стресна се и кум Вълчан,

бързо цял във пот облян.

- Ей сега ще набера

номер в нашата гора

на пожарната команда.

Ще останеш, Мецо, гладна

и без къща и подслон!

Той извади телефон

и адреса продиктува.

- Съвест в мене съществува,

затова ще дойда с вас

да гася пожар и аз!

. . . 

Почна ли да се прозяваш?

Знам, почивка заслужаваш.

Утре огън ще гасим.

Днес отиваме да спим.

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??