Тоя поглед, от болка изгарящ,
ми разсича душата на две!
И сълза ми клепачите пари,
как ридае това мое сърце!
Колко мъка то може да носи,
колко удари ще изтърпи?!
Все опитва се милост да проси
за безброй изтерзани души!
Ще успея ли малко надежда
с моите думи и вяра да дам?
Че доброто към всеки поглежда,
щом потърси се с истински плам!
22.04.2009 г. - 11.55 ч.
© Валентина Харизанова Всички права запазени