Дворчето скътано толкоз зелено е,
весели птичките пеят, за мене ли?
А пък жасминът ми своята работа знае -
все е такава - просто ухае.
Ето, върбата японска наблизо
пролетно китна е в розова риза.
Слънце провира се, жарко танцува
по раменете ми, тайно умува.
Как да навлезе, там в очите ми
и да поплува малко в сълзите ми.
Облаци пъргави в небето играят
и се превръщат в каквото желаят.
Дръпнах шезлонга си, малко на сянка.
Време следобедно,спряло за дрямка.
Но пък на масичка, близо до мене,
книги две хубави, чакат от мене.
Аз да посегна, избрала едната,
труден е изборът за мене самата.
Канят ме светове - тайни с перо изтъкани,
как се избира между Господинов и Мураками.
© Люси Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: