Как да кажа спри, когато в очите си чувствам сълзи.
Когато неуморно не спирам да желая твоята ръка да ги стопи.
А как усещам, че изгаря и твоята душа по мен - отречи!
Ала ти с поглед само ме докосваш, не е ли тъжно, че мълчим?
Безумно много има да си кажем, но онемяваме, щом тръгнем да го споделим.
Не се страхувай, протегни ръка, споделена може да е любовта.
Дума нужна ни е само да направим крачката една...
Но и този път ти мълчиш, а в очите твои вече аз не мога да гадая.
И как да кажа спри, когато все още надеждата не е умряла...