Как да ти простя
Колко много болеше - от тези спомени.
А те в нощта идваха и не ме пускаха
и от това не можех да заспя.
Болка силна в мен - не дава нито миг покой.
Как да ти простя, кажи ми?
Всичко в мен - ти отдавна разби.
Колко страх изпитах аз в онези дни.
Колко мъка и болка ти ми причини.
Колко срам и горчиви дни - ти ми причини,
но ти никога не ме разбра.
Искаше да бъда такава -
но пак не беше достатъчно.
Ти никога не ме одобри.
За теб аз не бях това, което бе някой друг.
А колко се стремях.
Всичко в мен се разби.
Преследвах чужди идеали, мечти.
Колко пъти те молих,
колко пъти плаках,
колко пъти исках подкрепата ти,
но теб те нямаше -
остави ме сама,
сама с болката.
Без срам ме остави.
Колко мъка само ми причини,
колко самотни дни ти ми осигури.
И как не съзнаваше това.
Колко много болеше.
Как да ти простя, ми кажи?
Болка силна в мен не дава нито миг покой
и тази болка ме оставяше без сили.
Колко нощи аз желаех смъртта си.
Колко дни плаках - прати ме в изгнание.
Като просякиня търсех милостиня и любов,
но не, аз нямах право да искам това от теб.
Нали си ми „дала" всичко?!
Може би живот, за който дори не ти и пука.
Живеех в свят на лъжи, заблуди,
в среда, в която и най-близкия ти може да те предаде.
Да, аз бях най-лошата.
Не е ли време да си тръгна вече от вашия свят?!
Свят, в който не принадлежа.
© Петя Всички права запазени