Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
247 2012
11.03.2016 г., 17:24 ч.  

Как исках... 

  Поезия
1222 2 27

Как исках, да съм на пътя

във моето малко селце,

локви с нозете да мътя,

водата да плискам с ръце!

 

Как исках, да съм си  вкъщи,

да слушам, как Шаро скимти

и мама да ме прегръща,

кюмбето с дърва да бумти!

 

Как исках, да съм  голям,

аз да се грижа за всичко,

че мама я мъчеше срам,

да търси помощ от чичо!

 

Как исках, да съм Човек,

никой от мен да не плаче!

Във двайсе и първия век,

обаче..., обаче..., обаче...!

© Исмаил Али Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дияна, че прочете и оцени!
  • Прекрасен стих,емоционално,зареждащо при всеки прочет!
  • И на мен ми се плаче, Мария, но такъв е животът! Благодаря ти от сърце!
  • Свидно ми е... и ми се плаче! Ти ми напомни за село, за мама...Истинска поезия!!!
  • Благодаря ви, Ленче и Ванка, че споделихте! ЧНГ! Пожелавам ви здраве, късмет, творчески успехи и всичко най-хубаво на вас и на близките ви!
  • БРАВО!!!
    А за "чичко" - нямало е нужда да го поправяш, аз така казвах на моя чичо, много по-малък брат на баща ми... че и досега, когато говоря за него, лека му пръст, аз пак така казвам - чичко Божидар...
    Стихът ти е толкова чист, естествен, мил... не знам защо някой си е помислил лошо за "чичко"-то... Хм...
    И пак - браво! Тук си надминал себе си, за наша радост!!!
  • Диво конче-вихрогонче, препускай волно по полето на живота и в частност на поезията, и преследвай смело мечтите си! Благодаря ти много! Бъди!
  • Разполагаме с едно нещо наречено фантазия и с тези стихове ти я отприщваш на пълни обороти. Лъха на спомени и реалност,толкова истина и близка. Поздравления за красивата постановка на словото.
  • И още как се е получило!
  • Благодаря ти, Рени! Благодаря ти, Пламка! Посветил съм го на майка ми и много ми е скъпо Дано се е получило...!
  • Гостуването Тук наистина е удоволствие!Сърдечен поздрав, Исмаиле! Отново, благодаря, господин Порчев!
  • Адаш, прочетох го и ... онемях. Няколко пъти.
    За мен това е едно от най-хубавите стихотворения и то не само в сайта.
    Тръпки ме побиха... от първите два куплета. Усетих аромата дори...
    Преписах си го, въпреки, че нямаше нужда - бях вече го запомнил наизуст.
    Поздравления!
    Жив и здрав да си! Ти и всички около теб!
  • Благодаря ви, Руми, Гавраиле! Благодаря ви!
  • Толкова мило ми стана, Исмаиле! Представих си една много истинска картина на село, която не ми се иска да заменям с нищо друго!
    Най-сърдечно те поздравявам за прекрасното стихотворение и за чудесната идея в него!
  • Разчувства ме защото ме върна и в моето детство.Поздравления!
  • Благодаря Ви, Иване, Кети, Любов, Ирен, че надникнахте в детството ми!
    Борината е разпалка, а кюмбето наистина бумти с борови дърва! За ,,чичко" съм съгласен!
  • Как исках, да съм си вкъщи,
    да слушам, как Шаро скимти
    и мама да ме прегръща,
    а кюмбето с борина бумти!
    Мммм ???
    А "чичкото" и според мен го махни, разваля всичко.
  • Много добро!
  • Прекрасно поетизирана нега!
  • Знам, че се пише ,, вкъщи", а за ,,чичко" се двоумях, но когато се робува на срички и рими, така е...! Благодаря на Белла, че посочи грешката ми, а на Мисана, че ми помогна!
    Това стихотворение съм го писал за майка ми и оценявайки го, вие ме разплакахте!
    Благодаря ви от цялото си сърце и душа, Веси, Мари Елен, Мисана, Белла, Марина, Емо, Символ, Влади!
    Бъдете живи и здрави и Доброто да е ваш спътник в живота!
  • Прекрасно стихотворение! Браво!
  • Направената забележка не променя по същество стиха, защото може да бъде казано например така: "Как исках да съм си вкъщи" и всичко е наред. Според мен нищо мръсно няма в "чичко" освен в нечие подсъзнание. Чичко е умалително, напълно годно за употреба. В случая е наложително да остане, защото се римува с "всичко".
  • Браво Исмаил. А в това, че си Човек, съм сигурен. Поздрави приятелю.
  • Защо не "Как искам..."..., - много е мило и завладяващо...!!!!!!!!!!!!!
    Как исках, да съм във къщи,
    да слушам, как Шаро скимти
    и мама да ме прегръща,
    кюмбето с дърва да бумти!
  • Чудесно и толкова мило стихотворение, Исмаиле! Наистина браво /моето браво го казвам много рядко за разлика от една дама, която го ръси наляво и надясно като сол и пипер/! Още с първия куплет влизаш под кожата на четящия с:

    "...да съм на пътя във моето малко селце,
    локви с нозете да мътя, водата да плискам с ръце!"

    Категорични 5 звезди. В случая са даже недостатъчни!
  • Браво, Исмаил! Поздрав!
  • Исмаиле, прекрасно е! Поздравления!!!!
Предложения
: ??:??