Как искам да избягам днес от себе си,
да мога да се скрия в непрогледното,
да стъпя във жарта с краката боси
и да попадна в света на не видното.
Как искам да лежа на топъл пясък
и да се слея с полета на птица,
да се издигна до звездите с писък,
да се превърна в приказна девица.
Как искам днес да те обичам пагубно,
със тялото ти да се слея страстно
и тоновете му да ми звучат вълшебно,
а ти да ме обсебиш властно, властно.
Как искам днес да бъда при звездите,
за да докосна с звезден лъч лицето ти
и тази светлина да изгори преградите,
да се превърне в обич във сърцето ти.
Как искам, но не знам дали ще могат
мечтите ми да се превърнат във реалност.
Дали ще тръгнеш нявга по-богат,
приел от моята любов - безкрайност.
© Живка Георгиева Всички права запазени