Как искам...
Не искам да съм сам. Не искам!
Омръзна ми до болка самотата.
Как искам в този час да си до мен,
за да ме огряваш с лъчи на красотата!
Да приседнеш кротко, сгушена и тиха
и ме помилваш топло с нежни длани.
Как искам ужасяващия мраз в сърцето
да се стопи от огъня на обичта ни!
Как те искам, ала в този миг къде си
и ще стигне ли до тебе моя глас?
О, колко малко искам от живота –
само грам от нежност между нас!
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени