Как слънце искам аз да бъда,
а вечерта да съм луна сред хиляди звезди,
отгоре да те гледам и да търся,
да зърна нейде твоите очи.
Как искам горд орел да бъда,
към неизвестното да полетя.
Да стигна аз до висините,
где рее се и твоята душа.
Как искам приказка да бъда
и ти да я разказваш на света.
Красива приказка, в която
ще има обич, без тъга.
Как искам топъл вятър аз да бъда,
а ти красиво цвете във градина.
Със нежен дъх да те докосна
и да не мога да отмина.
Как искам корен аз да бъда,
а ти дърво вековно сред гората.
Да бъдем свързани навеки,
да черпим сила от земята.
© Христо Костов Всички права запазени
Приятен ден на всички!!!