Как искам да ме има
в тръпчинка от усмивката ти звънка,
във кичурче притихнало, любима,
когато слънцето прозява се навънка.
По устните ти искам да ме има,
във буквички с целувките обути,
в мелодия - напевна, несравнима,
с акордите вълшебни и нечути.
Да бъда твоя час, минута и въздишка
и утрото със весели простори,
героят във вечерната ти книжка,
луната щом в стъкла се закокори. ...