Ти помниш ли – когато бе дете,
светът ухаеше на обич и канела.
И искаше по-бързо да растеш,
а мислите ти бяха чисто бели.
И възрастният беше великан,
а детската градина бе досадна.
Дали си спомняш онзи пеликан,
в съня ти който хищно те нападна?
Висок ти беше всеки парапет,
широки – всичките пространства.
Мечтите ти летяха все пред теб,
чаровни в своето непостоянство. ...