Как можеш да забравиш, някого когото обичаш, толкова че да спреш да вярваш във всичко, което си познавал.
Как можеш да забравиш, някого когото ти е дал толкова много което да помниш, толкова много че да те изгаря от вътре.
Като пламнала рака е твоята, когато се докосва до мен, пламнала като твоята душа, и топли ме, забравям че някога проблем съм имал и усещам аз на място съм, вътрешно разтапям се, а ти стоиш с тези красивите, сините очи, които така дяволски ме гледат, тези дяволски красиви очи, които ми показват, че лятото не просто сезон е, а чувство, чувство на човека - изгарящо душата, но и предпазващо я от зимата зла, тази зима, която пречи на листата да цъфтят, и реална тя е за съжаление, а на мен иска ми се да сме винаги един до друг и тази наша близост, създавайки милиони градуси температура да бъде винаги моята реалност, но уви реалността ни е студена, точно като нас с теб, студени сме и се забравяме и защо това така е ?, защо животът е такъв, защо винаги ни учи, че това което ...