Светкавица и после гръм.
Заваля пороен, летен дъжд.
В слънчев ден не беше сън,
дъга изгря над цъфната ръж.
Небето любеше земята,
буен поривът бе на Любовта.
Живата вода напои недрата,
буйна ласка на гальовника, дъжда.
Светкавица - прегръдка на заряди.
Гърмът - крясък е на тишина.
Бог обича да разпалва клади,
с вечната магия... Любовта!