Как пък не...

21.02.2021 г., 10:10 ч.

Поезия

249 3 4

- Влез! -

Някой каза

и силно затръшна вратата.

Не успях...

Тъкмо тръгнах -

каква ти покана?

Днес се раждаш,

очите отваряш,

само мигнал

и вече се молиш в олтара...

Ех, Животе,

кога прецени, че ми стига?

Глътка въздух поех

и обърна ми гръб.

- Влез! -

Отново се чу ехидно, по-силно

и вратата към Ада

направи ми път.

Как пък не...

Точно аз?

Зажадняла за обич

и сега?...

Не позна,

по-далеч пипалата!

Ще си дишам,

дори да съм просто на гости.

Аз обичам живота -

деца съм му дала.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hathor (Геновева Симеонова)

2021-02-21T18:30:32+02:00

Благодаря ви, приятели!
Гедеон:
Вече няма стени, няма време заключено,
щом вече бил си на прага на отвъдния свят,
всичко лека-полека в любов се превръща,
суетата топи се като пролетен сняг.
Скитницa

2021-02-21T14:54:10+02:00

Супер е, Гени!
Plevel (Силвия Илиева)

2021-02-21T12:27:09+02:00

И той те обича, Гени, щом те е дарил с такава богата душа. Много близко усещам стиховете ти.
amethyst (Калин Пантов)

2021-02-21T10:14:46+02:00

И не само, Гени! И други неща си му дала и продължаваш да даваш! Благодаря за душевната наслада!