(из цикъла "Вицове в рими")

В селó Зад върлио баир
бе дислоциран по “заслуги”
майор Горанов, командир
на батарея. Със съпруга

си бе и булката му млада.
Бе след Балканските войни.
Майорът имаше награди,
но в службата се провини

и тъй – на село се намери.
Там имаше един овчар,
прочут, че много точно мери
той сиренето без кантар.

Овчарят беше надарен
с огромно мъжество от Бога,
но инак скромен и смирен,
и непорочен беше. Много

от селските моми в мечтите
бленуваха за него тайно,
а той пасеше си овците
и си свирукаше нехайно.

Та този надарен овчар
с огромното си мъжество
наместо с рабош и кантар
отмерваше. По същество: 

завързваше в един вързоп
голяма пита кашкавал
и вдигаше я с този топ.
До грамче да не е познал

не се е случвало до днес.
Научи се майор Горанов
от него да купува. Вест
проводи му и рано-рано

на следващия ден чобана
пристига, носи кашкавала.
Не зная как обаче стана,
отде бе булката разбрала

за майсторлъка на овчаря,
но случи се веднъж така, че
тя бе сама и за кантара,
със който мери, го подкачи.

Овчарят, кротко и смирено, 
показа го, а тя му рече: 
“А премери сега и мене
със инструмента си, човече!”

“Да те премеря, ама нема
как да те закача, госпожо.
Бохчата ми не е голема...
... не мога в нея да те сложа.”

“Пъхни го тук, между краката
– му каза булката лукаво –
размърдай го напред-назад и
със него ти вдигни ме здраво!”

Така направиха, обаче
след малко пустият кантар
омекна. “Що направи? Значи
го счупи!”, простият овчар

проплака. “Хич недей се вайка,
не се троши такъв кантар
– му каза младата хазайка –
не е кантар това, а дар

от бога! Ми ела отново
да ме премериш утре пак!”
Отвърна момъкът: “Готово!”
и тъй започна със мерак

да си я мери доста често.
Но за беда, веднъж тогава
Горанов хвана го, че вместо
дванадесет кила му дава

той десет, и попита строго;
“Защо ме лъжеш?”, а овчаря
отвърна му: “Сега не мога
да меря точно, че кантара

жена ти ми строши. Ей – вика –
през ден я меря. Даже вчера
пак у дома ти ме извика
и пожела да я премеря.”