Как се чувстваш в хладното утро,
когато мен отново ме няма?
Не е ли някак си тъжно и пусто,
когато нощта спуска се цяла?
Как се чувстваш с лице просълзено
без усмивка, без моето име?
Не! То е в теб натъжено.
Във сърцето ти свито се крие.
Колко пъти изричаш го гласно?
Или с времето просто заглъхва?
Как преди го изрича прекрасно,
от любов дори се задъхва. ...