И в нощите, когато пак си тръгваш ти,
не чувствам вече самота.
Дните, когато не се обаждаш пак ти,
не тръпна за твоята ръка.

Мисля за друг, но не за тебе,
мисля за този, който с мен се подигра.
Накара ме да забравя аз за тебе
и да съм играчка за него в нощта.

Сега забравил ме е явно,
остави ме тъжна и сама.
Убива ме бавно
по него любовта!

Върви ти при твоята любима,
нека не страда и тя като мен сега.
Нека чувства се неповторима,
нека знае, че е обичана жена.