ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
15.06.2010 г., 10:18 ч.

Kak се погребва любов 

  Поезия » Любовна
2262 0 11

Бяха чудни години. Необяздени кончета  във река,

тя - девойче наивно до глупост, със неясна съдба.

Във някаква нощ пияна от младост и щури копнежи

любов нелогична я хвана във своята призрачна мрежа.

Не, не беше красавец. Може би беше мъничко грозен

(тоя случай до днес си остана  необясним, куриозен),

но влюби се някак безпаметно, диво завинаги в него,

а той пък трофейно кокарда окичи със нейното его.

И, както във  роман след кулминация, следва развръзка,

оказа се трън в епилога - балонът им шарен  се пръсна.

В послеслова  даже сърдито жужаха и   стършели.

Със изчерпан сюжет двупосочно романът завърши.

Сред океана на живота да открие точните пътеки

на котвата  веригата върху скрипеца вдигна  всеки...

... След десет пролети уханни  и след десет зими

съдбата ненадейно пак им спомни, че ги има

и изненадващо ги срещна на  един широк площад

във центъра на кацнал до морето древен град.

А любовта, която вътре беше тляла, почна да гори

и полетяха в четири посоки празнично  искри

и “Ах!” и “Ох!” тъй истински изстрадано звучаха,

през смях те плачеха, а през сълзи от щастие се смяха,

но беше всичко  твърде късно, твърде сложно,

с деца неподозиращи и със съпрузи - невъзможно...

Не е рисунка със молив животът - да го триеш с гума

особено когато си направил избор, дал си дума.

Бе кратко времето на любовта роман да пише,

но с мъничко късмет и повече със помощ свише

за двамата новела от разкаяние и болка сътвори,

но те от “разум здрав”обременени пак се разделиха...

... След още тридесет лета тя - вдовица със прошарена коса,

опряла гръб на старостта върху студената стена

извади пожълтяло листче със ревниво пазения номер

и го набра, изпълнена със нежни спомени,

решила  да се чуе с него, пък макар и за последно.

“О, Господи, дано не е изчезнал!”

Един хриптящ и дрезгав глас на старец се обади

и разочарование в душата й полази.

Банални думи, никакво вълнение

 и сякаш нищо никога не е било.

Светът се разлетя като парченца от стъкло.

О, помнел я, звучала му младежки,

но имал тук и там болежки...

И  сякаш нищо никога не е било

не беше разговор, а опело...

Затвори телефона и неистово започна да се смее.

Разбра, че любовта умря във нея...

 

 

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??