Ослепяла ли бях? Не прогледнах
за фаталните твои забежки,
уж си тръгвах, а вечно се връщах,
опрощаваща подлите грешки.
Онемяла ли бях? Не послушах
тез съвети на хората близки,
как живота ми в ад ще превърнеш,
ти остави от него огризки.
Неразумна ли бях, че те исках,
и за мене сега няма лек?!
С две сърца ли живях, че обичах
аз до болка измамен човек????
© Красимира Касабова Всички права запазени