Как сега до болка искам да съм с теб...
как мечтая, плача, а смисъл няма...
Вие сте вече с нея двама...
и нищо аз не мога да направя!
Безсилна и безмълвна плача всеки ден...
всякя вечер сама с тишината...
Няма на кой друг да разкажа, затова
споделям със стената...
Да! Луда съм... луда съм, че вечно страдам,
но и аз имам нужда от любов, но съдбата е
тъй жестока... не чува тя моят зов!
Ти си вече с нея... за теб тя е няй-добрата,
а аз както винаги – сама, ще споделям с тишината...
© ДаяНчеТооо Всички права запазени
Кажи ми, че не ти се случва това?
Болката е неописуема....