Отблъскваш ме сега - нали?
Ревността те ослепява.
От думите ти ме боли,
като камшик ме нараняват.
После в болката се мятам.
Камара часове без сън,
затрупана от самотата,
очаквам телефонен звън.
От мъка знам ще се стопя,
но ти не можеш да мълчиш,
та аз съм твоята съдба
и няма как да се спасиш.
От болката и самотата,
очите ти ще запламтят,
като светулки в мрачината
към мен ще търсят вечно път.
© Галя Николова Всички права запазени