Как случи се така, че всичките приятели животът безпричинно разпиля.... Сега сме като ветропоказатели - ловиме вятъра по цялата земя... Като листа сме хаотично разпиляни - по чужди краища - от родното дърво и само спомените във душите ни скътани напомнят ни, че някога "било"... Било е хубаво да бъдем заедно -с надежди пламенни и с грейнали мечти... Днес от живота всички сме измамени! И сме сами... отчайващо сами... Писмата кратки от компютъра ми само донасят късчета от мен за вас и вече няма го приятелското рамо, да утеши душата ми в болезнен час... И питам се : как случи се така, че всичките приятели животът без причина разпиля ? И днес сме само - ветропоказатели чертаещи посоките на вятъра по цялата земя...
пропуснала съм този стих, Меганс. колко болка има в думите ти. в това "електронно" време наистина много истински неща се размиха и изгубиха, а няма нищо по-хубаво от истинско приятелско рамо, на което да поплачеш...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.