Как тъжно свири блус Морето... чуваш ли?
Не ми разказвай... Нека да танцуваме!
Аз зная в тиха нощ, че ще го чуя,
защото плаче... може би и него го боли
за някой, който е далеч... А аз така го любя...
Нощта, в лилаво оцветена, блус танцува
с Луната...
Между звездите прокрадва се...
И къпе се в водата...
Вълни брега заливат...
Търсят нещо...
А може би и те си спомнят ласки
от лятото горещо...
Нетърпеливо чакат някого...
Да се завърне...
И глупаво...
като дете да се опитва вълните да прегърне...
Не ми разказвай за морето... чувам го...
Понякога...
То плаче...
А аз му отговарям тихичко...
по Вятъра.
Не ми разказвай... хайде да танцуваме...
Как тъжно свири блус Морето... чуваш ли?
© Ирен Всички права запазени