Не тъгувай, Любов, за целувки неслучени.
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.
Не разказвай, Любов, пролетта като дойде,
как ще бухне земята ни – трудна жена.
Нито питай: „Сърце, ще утихнеш ли? В кой ден
ще намериш покой, упоено в слана?”
Ти не искай от Бог да разбърка сезоните.
Да превърже копнеж със студена змия.
И не питай защо любовта ни, бездомната,
подслони се при нас, а нощта засия. ...