Kristo (Христо Андонов)
390 76
27.04.2008 г., 19:02 ч.

Както когато... 

  Поезия
703 0 1
Изтърпявайки се
аз политам след среднощния кошмар все надолу,
където се будя и благодаря, че всичко отмина.
Страхът и срамът си тръгнаха - още тази година,
и не дават дори признаци, че ще се върнат отново.

Сега ми е мъчно за миговете,
зад тези тъжни очи
и за празните мечти,
родените сред дълбоките чувства,
защото не пасват отново.
Сега се превръщам в птиците,
летящи високо над нас,
водени от нечия страст,
която сякаш сега ни напуска,
както умрелите хора.

Изтърпявайки се
аз катеря планините на нечие себеотрицание,
свеждам глава и не смея да погледна надолу.
Но не искам вече всички да се връщат отново,
след като да ги няма, съм положил старание.

Както когато си дете и те учат да ходиш,
така и аз сега мълча и решавам да бродя,
докато не намеря и своите начини да живея,
защото всъщност още нищо не мога, не умея
да виждам в нещата, простота за същността,
дори когато всичко се пропива вътре в ума,
сега облаците пред очите ми правят постеля.
И дори моите мигове сега се осланят на нея,
и идва моментът на жестока морална дилема,
както когато все още търсиш път в проблема
и едничката думичка те е страх да я чуеш,
както когато детето да говори го учат...

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сега ми е мъчно за миговете,
    зад тези тъжни очи
    и за празните мечти,
    родените сред дълбоките чувства,
    защото не пасват отново.
    ...Андонов, Андонов, пак този смисъл.. Как успяваш!?!
Предложения
: ??:??