Ти тръгваш!
Дъждът прозорците умива,
и скрива твоите следи.
Губя те!
Нейде по стръмнините...
Викам те!
А тъмно е вън и не виждам...
Морето плаче от мъка,
брега с вълните си измива.
Небето слънцето ревнува
и под облаци го скрива.
Вятърът бяга от свойте следи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация