В полето лятна буря се изви,
глухарчето притисна към земята...
Полегнаха уплашени треви...
Небето огнени стрели замята...
Трептеше слабичкото му телце,
при всеки страшен гръм изригнал...
Дано до тъничкото стъбълце,
гневът небесен да не стигне!
И ето – най-подир се изваля...
Лежаха в локвите тревите...
Небесната каруца отгърмя,
а вятърът зад планините скри се... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация