Като отрязани коси са думите

между кориците на книгата.

Опитваш да ги свържеш   

със това, което авторът бълнувал е

или обмислял,

или искал да прикрие,

себе си разкривайки...

Ти само гледаш цвят

и дължина, 

и гъстота, 

и лъкатушене 

като коприна между пръстите,

а свойте тайни,    

думи,    

мисли

и емоции

отново преживяваш.

Полагаш кичура 

между корицата на книгата

и я забравяш,

докато не поискаш пак

да си припомниш чувството.