– Ти знаеш ли какво е любовта?
– Не знам, тя пази вечната си тайна.
Ти знаеш ли какво е да си там
до сивия бордюр на тротоара,
зад тебе – сляпа хълцаща врата,
пред теб – сто чужди пътя към олтара,
да чувстваш, че те няма за света,
че никой не се грее с твойто слънце
и шумните конфети суета
те разпиляват зрънце подир зрънце,
но тя, самата тя върви до теб,
улисана във стъпките към къщи
и малко уморена, не съвсем,
и не съвсем на себе си, но същата,
разсеяно и някак без да ще
повдига си ръката машинално
и с най-естествения женски жест
тя търси твоя лакът (тривиално)
и го намира, без да разбере,
и сте си Тя и Той, и няма други,
и няма как градът да побере
възторга ти, че ти си просто влюбен.
Ти знаеш ли какво е любовта?
Аз – не. Но тя ме хвана под ръка.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
и го намира, без да разбере,
и сте си Тя и Той, и няма други,
и няма как градът да побере
възторга ти, че ти си просто влюбен.
Ти знаеш ли какво е любовта?
Аз – не. Но тя ме хвана под ръка.
Какво да кажа повече,наистина, в тези няколко стиха се крие цялата истина за любовта...