Любовта не е война,
но трябва да се брани
от всяка грубост и злина,
от хорски злоба и измами...
Любовта те прави претворен,
излъчваш благост, доброта –
целият отвътре озарен
и гледащ ведро на света!
Тя никога не е и болест,
но кара те да страдаш,
в сърцето се надига горест
и в сладка нежност да попадаш!
Любовта те прави уязвим,
отнема тя защитните ти сили,
тогава ти тъй леко си раним –
дори от думи топли, мили!
За нея всеки ден се страда
и всеки ден е като нов!
А всяка вечер за награда
в сърцето се надига зов...
Зовът на търсещата ти душа,
към тъй обичното ти същество
зовът що никне там от древността
за туй що иде и вече е било!
Че без любов, тъй жалък е света,
а душата - цялата във рани!
Наподобява бляскава звезда
и човешкото у нас тя брани!
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени