Да вдишваш от безкрая,
когато слънцето неистово възлиза
с огромен диск над мъничката стая,
в която житието се изниза...
Да си с момичето на своите надежди,
единствено в очите оцеляло.
И вгледан в погледа й да съглеждаш
съгласието, че сте трайно цяло...
Да носиш спомените на лазурно детство,
застинало в Джокондата на залез.
И Тя да е последното наследство,
възкръснало от паметта, за да те пази...
Да бъдеш пак дежурният по вахта
на палубата на Пияния си кораб,
анатемосал с кръст табутата на Яхве,
преди торнадото да те дари със полет!
Бел. на автора. "Пияният кораб" е гениална поема на
великият френски поет Артюр Рембо /1854 - 1891/.
© Младен Мисана Всички права запазени