Поисках от кал Адам да си направя.
И го направих величествен красив...
Но нещо липсваше. Помолих се накрая
на Бога, да добави образ по-щастлив.
Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра.
Усетих страст, любов в моя млад левент,
сладостен дъх на пролет, лято, есен зима.
Приех го със сърцето си в тоя момент.
Но нещо сетих се и пак попитах Бога,
дали ще му родя прекрасни синове.
Отвърна ми с глас студен: „Не мога
да променя това, което в древност бе.“
„Нима аз, Боже, с Авел и Каин ще родя?
Не искам, Господи, убиец да създам!“
„Ти поиска, мила, за свой съпруг Адам.
Не мога нищо друго от себе си да дам.“
Разбрах, че каквото и да поискаме,
в нас и Рая, и Ада ще се плодят.
Настръхнах от страшната истина.
Съжалявам, но така устроен е светът.
03 05 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени