Cvetoslava (Цветослава Младенова)
65 168
21.01.2010 г., 0:07 ч.

Какво ми остана? 

  Поезия » Бели стихове
634 0 4

Какво ми остана?


Седя и гледам снимката ти...

Седя и мисля дали ще мога

да изтрия и най-малката подробност

около това какъв си

и какъв беше!

Седя и гледам, и мълча,

стаена сама в стаята

- само миналото

ми прави компания.


Седя и гледам снимката ти...

... и очите ти, и устните и ръцете...

И сякаш отново си до мен!

Сякаш тъмното стана ясно и светло

и надеждата отново

се сля с кръвта ми

и потече - във вените ми,

в тялото ми.


Седя и гледам...

Но само седя и гледам, и мълча...

И... нищо нямам!

- Само миналото,

което ми прави компания

и споменът,

който ме поддържа жива.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е хубаво да живееш в спомени, но понякога това е единственото, което ти остава!
    Много хубаво!
  • Да,така е...колкото и болезнено да е всичко,нооо...все пак се надявам ако не друго,то поне с времето да избледнее...Прегръдки .
  • ...и понякога и да искаме не можем да се откъснем от миналото,колкото и да се борим,за да го сторим...
  • Не живей с миналото или за него. Живей за настоящето!
Предложения
: ??:??