Един спомен ти ми остави,
когато реши да си тръгнеш.
Любовта ти тъй бързо забрави,
не знаех дали ще се върнеш.
Една целувка ти подари ми,
само тя след тебе остана.
Да те очаквам ти нареди ми,
направи в сърцето ми рана.
Едни очи плачещи ти наказа,
едно сърце за теб да тупти.
Любовта си ти не показа,
говорил си ми само лъжи.
Една обич загърби в безкрая,
стъпка я по пътя си ти.
Защо така постъпи, не зная,
нима всичко било е лъжи.
Огромна болка само остана
да кърви в душата студена.
А в сърцето отворена рана
живее с обич, от тебе сломена.
© Иваничка Петкова Всички права запазени