Какво направи с мен?
Ти си идваш и отиваш
като повей в летен ден,
ти си тръгваш и оставяш
смут и тиха радост в мен.
Нощем си неканен гост,
носещ ми заблуда сладка.
Денем - като спомен лош -
причиняваш болка кратка.
Как да те преодолея,
като даже и не знам,
че на прага твой живея,
молеща за малко нежност
и нестихващ плам!
© Емилия Илиева Всички права запазени