Какво направи с мен?
Защо докосна струна във душата ми -
досега в ума ми не звучала?
И сля се този звън с вой на куче,
с прибоя на вълните,
с песента на плачеща във тъмното китара...
И по пясъчния бряг ще тръгна,
и ще те търся със надежда във душата - сляпа,
че мой ще бъдеш – поне за малко,
поне, докато заглъхне струната в душата ми,
досега в ума ми не звучала...
Но вързаното куче, все тъй жално вие,
а глутница свободна му приглася в мрака.
Заглъхна песента на плачещата в тъмното китара,
а тебе все те няма... и те няма, и те няма...