КАКВО ОЧАКВАШ...
Ти била си млада и красива -
дете, девойка, истинска жена.
И майка си била, така щастлива,
но падна вече есенна слана.
Пораснаха децата, отлетяха
и собствено гнездо си всяко сви.
Остана ти под опустяла стряха
и времето те като клас преви.
Сега плетеш чорапки и терлички
за синове, снахи и внуци мили.
Все мислиш си за тях, очакваш всички,
за всички имаш обич, имаш сили.
Какво очакваш още за награда
от тоз живот, що бавно си отива?
Сърцето ти от самотата страда,
но споменът те прави пак щастлива!
© Анка Келешева Всички права запазени
Бъдете живи и здрави и нека се радваме на живота, докато още е жив гледеца!