Студен си и трепериш -
не искаш да ме нараниш...
а аз... отронвам се като листо в есенен ден...
Страх ме е, да - не искам още края да идва...

... сълзите ми бавно в земята се топят,
но вече две сърца в едно не туптят.

Твоите очи всичко издават,
погледна ли те - истината разбирам...

... сълзите си опитвам да скрия,
но не съм толкова силна...
вече съм сама и безсилна,
а болката така изгаря,
не мога с нея да се боря...