Усещаш ли дъха ми аромата

които нежно те обгръщат

оназ пенливост тъй позната

опива... цял те преобръща...

Усещаш ли в очи ми буен огън

по тебе как потича като лава

страхът отдавна е прогонен

и бавно същността ти май запява

Усещаш ли игличките в ръцете

когато тъй ефирно ме докосваш

и грейва от усмивката лицето

целуваш ме... и пак ме омагьосваш

Усещаш ли косите ми по тебе

как тихичко танцуват във нощта

и падат като водопад безмерен

бих искала за теб да съм Една...

Това оставих... в утринта...